Възхитена съм от професионализма и човещината на лекарите в болницата в Разлог

Нашите пациенти – доц. д-р Живка Попова: Възхитена съм от професионализма и човещината на лекарите в болницата в Разлог
„Болницата в Разлог не отстъпва по нищо на големите болници в Пловдив“, споделя доц. д-р Живка Попова, която след преглед в МБАЛ „Д-р Асен Велев“ изпрати благодарствено писмо до управителя на лечебното заведение Магдалена Коцакова.
Доц. д-р Живка Попова е родена в село Баня. Завършва основното си образование в родното си село, а средното – в гимназията в Разлог. Практиката в Завода за дрожди събужда интереса ѝ към микроорганизмите и я насочва към Института по хранителни технологии в Пловдив, където защитава докторска дисертация. Автор е на над 50 научни публикации и повече от 65 години е посветена на науката и професионалното си развитие.
Днес доц. д-р Попова е пенсионер, но всяко лято прекарва около четири месеца в любимото си родно село Баня. Преди дни силни болки, свързани с коксартроза, я отвеждат в МБАЛ „Д-р Асен Велев“ в Разлог.
– Доц. Попова, какво Ви провокира да напишете благодарствено писмо до управителя на болницата?
– Професионализма и човещината на лекарите в болницата. Бях със силни болки и ми беше трудно да се върна до Пловдив. Затова реших да посетя болницата в Разлог. Отдавна не бях идвала тук.
През годините съм се срещала с много добри лекари – д-р Спас Радев, д-р Божидар Велев. Възхитена съм била и от д-р Григорова, невролог, която по нищо не отстъпва на специалистите в Пловдив.
– Какво Ви направи впечатление този път?
– Още с влизането в болницата забелязах промяната. Регистратурата вече е в самото начало и много бързо ориентира пациентите, особено когато са в състояние като моето – с болки и притеснение.
Служителката на регистратурата ме посрещна с усмивка и веднага ме насочи къде трябва да отида.
След това посетих и отзделението по Образна диагностика. Като човек с професионални интереси в областта на микробиологията, бях впечатлена от чистотата и дисциплината. Направи ми впечатление, че медицинската сестра дезинфекцира мястото преди снимката на пациента. Това за мен е много важно.
Впечатлиха ме също бързината, редът и организацията. Д-р Емил Тончев веднага разчете снимката ми и ме насочи към следващия преглед.
– А как се почувствахте, когато влязохте при хирург-ортопеда д-р Христо Георгиев?
– Със свито сърце влязох при д-р Георгиев. Обясних му, че имам коксартроза и че съм много притеснена да не се наложи смяна на ставата. Той внимателно разгледа снимката и с усмивка ме успокои, че става дума за възпаление и на този етап не се налага смяна на ставата. Тогава дойде другият момент, който ме развълнува. Когато трябваше да оформим документите за прегледа, понечих да платя, но д-р Георгиев отказа и се наложи да се обадя на личния ми лекар за направление..
Бях много развълнувана.
Това беше вторият път, когато лекар в тази болница проявява такова отношение към мен. Първият пътбеше д-р Григорова.
– Очевидно за Вас това е било не просто жест, а знак за отношение към пациента?
– Да. Развълнувах се като човек и като българка, защото срещнах не само добър професионалист, но и голям човек.
Един човек може да знае много, да бъде много образован, да бъде перфектен професионалист, но ако не е човек, не става нищо. Д-р Христо Георгиев е човек. Той гледа на пациента човешки. В него говори човещината.
Възхитена съм от професионализма и човешкото отношение. Пожелавам на всички лекари и работещите в болницата да са здрави, да имат добри пациенти, да лекуват и да помагат.
Защото вярвам, че доброто, което човек прави, се връща стократно.
Да бъдат здрави и благословени!